ЕС има обща политика по предоставянето на убежище. По-голямата част от тази политика се определя от квалифицирано мнозинство. Съветът решава относно общите дефиниции и правила за връщане на търсещите убежище започващо с тези от Афганистан.
На 10 декември 2000 Съветът прие Регулация относно създаването на „Eurodac”, разширена база от данни за сравняване на пръстови отпечатъци от търсещите убежище и нелегалните имигранти.
Нова регулация приета през февруари 2003 замени така наречената Конвенция от Дъблин.
Държава от ЕС, която получи молба за убежище действа от името на всички страни членки, това правило е критикувано затова, че си противоречи с подобно правило от Конвенциите на Организацията на Обединените Нации понеже може да остави търсещите убежище без защита.
Понастоящем политиката за убежище изисква квалифицирано мнозинство при гласуване в Съвета като се провеждат консултации и с ЕП. Според Лисабонския Договор се изисква и решение на ЕП (чл. 69A TFU) като се въвежда принципът на солидарност и справедливо поделяне на отговорността по отношение на търсещите убежище и имигрантите (чл. 69C TFU).
Връзки
Политика по убежищата http://www.europa.eu.int/scadplus/leg/en/s17000.htm#ASILE