ЕС притежава единствено правомощията, които са му предоставени от договорите. Правомощия, които не са му възложени принадлежат на държавите.
Принципът се повтаря в Проектоконституцията на Жискар Д’Етен и е подобен на Швейцарската конституция и на 10та Поправка на Американската конституция.
Това не е попречило на САЩ да се развият като същинска федерална държава.
Важният въпрос е: Кой решава при разногласие между Държавите Членки и институциите на ЕС?
Отговорът е: Съдът на ЕС в Люксембург. Нещо повече, той отмести границите на заключението на Холандския съдия на ЕС Коен Леонардс, че няма частица от националната компетентност, която да не може да се достигне от ЕС.