Съдът e със седалище в Люксембург и взема решения по дела свързани с договорите на ЕС. Той е окончателният тълкувател на правните въпроси по договорите на ЕС.
Съдът се произнася по дела заведени от граждани или от асоциации, от една Държава Членка срещу друга Държава Членка, от Държави Членки срещу институциите на ЕС и обратно, и от институтциите на ЕС една срещу друга.
Съдът се състои от един съдия от всяка Държава Членка и от девет генерални адвоката, които подготвят делата. Те са разпределени в заседателни зали.
Съдът отговаря единствено по въпроси свързани с първия стълб (наднационален) и поради тази причина официално се нарича Съд на Европейската Общност.
След Договора от Ница Съдът доби компетеции и по някои въпроси на Правосъдие и Вътрешни работи и не може да се нарича Съд на ЕС.
Съдът в Люксембург е важен фактор при интерпретацията на договорите и то по начини, които разширяват наистина до краен предел компетенциите на ЕС.
През 1964, при процеса Коста с/у Енел, той постановява, че законът на ЕС трябва да има върховенство(надделява) над националните закони. През 1970, при делата Internationale Handelsgesellschaft and Simmenthal той постановява, че законът на ЕС трябва също да има върховенство (надделява) над националните конституции.
Бъдещето
Ако Хартата на Основните права стане правно задължителна, както се предлага в Проектоконституцията, Съдът ще се превърне в конкурент на Съдът за Човешки права в Страсбург, тъй като и двата съда ще разглеждат въпроси свързани с човешките права.