Председателство на Съвета
- French Presidency logo (Photo: French EU Presidency)
Съветът се ръководи от Председателство, което се сменя всеки шест месеца на ротационен принцип между Държавите Членки.
В разширен ЕС с 25 или повече държави всяка страна ще получава председателството веднъж на дванадесет години. Това би означавло, че ще има по едно Председателство за всяко поколение политици.
Бъдеще
Разширяването се използва като аргумент на поддръжниците на премахването на ротационния принцип и въвеждането на постоянно председателство на ЕС. Срещите на върха, състояли се през 2002 в Севиля и в Копенхаген, разглеждаха различни компромисни формули.
В Конвента Франция и Германия предлагат членките на Европейския Съвет да избират Председател на ЕС с пет годишен мандат, или с 2 ½ годишен мандат и възможност за преизбиране.
Дания предлага постоянен Председател на ЕС, който ще се сменя на ротационен принцип между малките, средно големите и големите държави.
Повечето малки държави в ЕС отхвърлят принципа за постоянно председателство, тъй като смятат, че то неизбежно ще се поема от някоя от големите държави.
Всички големи държави желаят постоянен Председател на ЕС, за да се увеличи тежестта на ЕС на международната сцена и за да се избегне поставянето на равна нога на малките Държави Членки на ЕС с големите Европейски сили.
В крайна сметка, Конвентът предлага постоянно председателство на Европейския Съвет. То ще се избира с квалифицирано мнозинство за подновяем мандат от 2 1/2 години. Другите председателства на Съвета ще се избират по единодушно одобрена система, базирана на равноправна ротация.
Бележки:
На практика по-малките държави на ЕС водят най-добрите председателства на ЕС, тъй като знаят, че не могат да фокусират вниманието върху собствените интереси.
Когато, по време на председателството си на ЕС, някоя държава се опитва да даде приоритет на собствените й интереси, другите Държави Членки стават мнителни и политическия консенсус става труден за постигане.
Ето защо, по-малките държави разглеждат председателството на ЕС като техническа задача, чиято цел е постигането на възможно най-много компромиси и на напредването по дневния ред за интеграцията в ЕС.
Всяко председателство на ЕС използва услугите на постоянния Секретариат на Съвета, но ръководи всички срещи на различните министерски съвети и работни групи.
Компромисът между различните концепции за председателствата на ЕС в бъдеще може да се състои в позволяването различните работни групи и Съвети да избират председател сред членовете си, а ротацията да се осъществява само за някои от функционалните председателства.
Редът на ротация до края на 2006:
2003:
Гърция (първа половина)
Италия (втора половина)
2004:
Ирландия (първа половина)
Холандия (втора половина)
2005:
Люксембург (първа половина)
Обединено Кралство (втора половина)
2006:
Австрия (първа половина)
Финландия (втора половина)
