С присъединяването си към ЕС членките му губят суверенитета си и контрола върху собствените им закони и политика. Като членки на ЕС, държавите не могат повече да решават самостоятелно различни вътрешни и международни политически въпроси. Тези права (компетенции) са пренесени на наднационално ЕС ниво.
В замяна, държавите получават влияние в ЕС. Това влияние се получава в изготвящите решенията съвети на Европейския Съюз.
Поддръжниците на европейската интеграция казват, че Държавите Членки “трупат независимост”. Това им дава по-голямо влияние, от момента в който другите Държави Членки, особено по-големите, трябва да се съобразяват с гледните точки на по-малките държави.
В Съвета на ЕС, всяка държава има място и трибуна, за да изкаже становището си и да реши политиката на ЕС чрез гласуване. Броят гласове се разпределя приблизително според броя на населението на държавата, но по-малките държави притежават пропорционално повече гласове.
Електоратът на държавите от ЕС е представен директно в Парламента на ЕС.
Макар че Парламенът на ЕС може да коригира повечето закони, предложени от Съвета на Министрите, той е различен от националните парламенти, защото не може да приема такива.
Още повече, гласуващите губят силата си всеки път щом решенията се пренесат в Брюксел, тъй като те се прехвърлят от електората и избраните представители на съответните държави към наднационалните служители и министри в Брюксел.
Бъдещето
Съществуват две различни основни решения на тази липса на демократичност. Те се дискутират в Конвента на ЕС.