Суверенитет
Една държава е суверенна когато може да решава вътрешните си дела и да прави спогодби с други държави.
ЕС е изграден отначало за сътрудничество между суверенни държави. Лека полека, обаче, той ограничава националните правомощия (компетенции).
За разлика от други международни организации ЕС притежава пряко обвързващи законодателни правомощия.
В края на краищата, Съдът на ЕС решава каква част от националния суверенитет може да бъде редуцирана. Ето защо, Държавите Членки вече не са напълно суверенни.
Някои твърдят, че една държава може да получи истинско влияние върху целия ЕС поделяйки формален суверенитет с други държави.
Други се противопоставят на това твърдение и отговарят, че една държава може да загуби влиянието си и демокрацията, ако подели суверенитета си в области където може да се справи сама.
Бъдещето
Конвентът за Бъдещето на Европа предлага определена Държава Членка да може да си възвърне пълния суверенитет, напускайки ЕС след двугодишно предизвестие. В подобни случаи държавите могат, например, да подпишат Договор за сътрудничество. Все пак, една държава може да се изправи пред опасност ако просто взема повечето от решенията на членките на ЕС. Тогава не е налице истински суверенитет. Ето защо се използват и термините формален и истински суверенитет.
