Икономическа координация

(Photo: EU Commission)

Въпреки, че Държавите членки приели Еврото (Еврозоната) споделят същата валута, по-голямата част от икономическата политика, в частност таксите, разходите и бюджетната политика, както и приходната част и политиката на възнагражденията не се решават заедно, а поотделно, от правителствата на Държавите членки.

Договорът от Маастрихт изисква от правителствата от Еврозоната да водят в основни линни икономическа политика, която да избягва инфлацията в зоната. На правителства, които поддържат прекомерен бюджетен дефицит (т.е. имат повече разходи, отколкото приходи) може да бъдат наложени глоби съобразено с Пакта за устойчиво развитие.
Съществуват федералистки и други гласове за създаване на данъчен съюз между членките на Еврозоната (т.е. да има общ контрол върху таксите и разходите в цялата Еврозона) в допълнение на паричния съюз.
Всички суверенни държави са данъчни и парични съюзи, способни да комбинират най-оптималната смес от икономически политики.

• Британският икономист Джон Мейнард Кейнс съветва разрастване на икономиката (т.е. увеличение на публичните разходи) по време на трудни за икономиката времена. Това е много трудно постижимо в ИВС, заради глобите налагани при превишаване на тавана на разходите.
• Вместо общи икономически политики ЕС е установил доброволни средства за икономическа координация чрез така наречените Лисабонски, Кардифски и Кьолнски процеси.

Икономическата работна група в Конвента, водена от бившия председател на парламента на ЕС Клаус Хенш, не може да се споразумее за общи такси и икономическа политика.
Конвентът предлага общи минимални такси във връзка с общия пазар, но не и обща политика по основните такси.

В Проектоконституцията има специален Член I-14 за икономическата координация. Правилата за страните от Еврозоната ще бъдат специфични.