Маастрихтският договор, наричан още Договор за Европейски съюз (ДЕС), бележи нов етап от бъдещето на европейската интеграция, най-вече с въвеждането на Икономическия и валутен съюз. Това е най-значимият за развитието на ЕС договор. Той е подписан на 7 февруари 1992 и влиза в сила на 1 май 1993.
Въвеждайки промени в предишните договори - от Париж, от Рим и Единния акт - Маастрихтският договор обявява създаването на политически съюз. Това ново политическо измерение прибавя към вече съществуващия наднационален общностен стълб (колона) два междуправителствени стълба - обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и правосъдие и вътрешни работи (ПВР).
Бележки
С Маастрихтския договор :
Великобритания и Маастрихтският договор
През 1989, Великобритания е единствената от 12 държави-членки, която се противопоставя на идеята европейската интеграция да се придружи със социален протокол, идея, осъществена с подписването на Маастрихтския договор през 1992.
Британският премиер Джон Мейджър осигурява на Великобритания прилагането на право на изключение (opt-out или правото да се вземе решение за неспазване на дадена клауза или за неучастие в дадена процедура) в две основни направления на Маастрихтския договор - социалния протокол и процеса по въвеждане на единна валута.
През 1997, социалният протокол е ратифициран от лейбъристкото правителство на Тони Блеър.
Връзка