Засилено сътрудничество

The European Council must unanimously approve any "enhanced co-operation" (Photo: European Commission)

Амстердамският договор от 1998 позволява на отделни Държави Членки да установяват по-тясно сътрудничество помежду им, използвайки общите институции на ЕС дотолкова, че да не се засяга "aquis communautaireaquis communautaire[/w]" и Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС).

Всяко засилено сътрудничество трябва да бъде одобрено с единодушно решение на Европейския Съвет. Така се позволява на една държава да наложи вето. Поради тази причина клаузата е трудна за осъществяване и никога не е била използвана.

От 1ви февруари Договорът от Ница позволява засилено сътрудничество между осем държави –също и за ОВПС - ако е одобрено с квалифицирано мнозинство, с изключение на сферите, попадащи под изключителната компетентност на ЕС и за отбранителни и военни въпроси.

Бележки

Някои Еврокритици виждат в засиленото сътрудничество по подгрупи на членките на ЕС създаването на правна основа за разцепление в ЕС. Така, група от Държави Членки, достатъчно голяма, че да притежава мнозинство в ЕС, ще може да взема решения и да ръководи ЕС без да се консултира с останалите Държави Членки. Други виждат в засиленото сътрудничество възможност за проявяване на по-голяма гъвкавост. Според работната група по отбрана на Конвента и едно Френско-Германско предложение засиленото сътрудничество трябва да се разшири и да се прилага по въпросите на отбраната. Проектоконституцията предлага специални правила за засилено сътрудничество.