Обща Външна политика и Политика на сигурност, ОВППС
ЕС започна съществуванието си като общ пазар предназначен да позволи свободното движение на хора и стоки между Европейските държави. Оттогава, включените в процеса страни са се съгласили да имат обща политика и в други сфери. Обща Външна политика и Политика на сигурност са развити в тъй наречения стълб “II ” от договорите на ЕС. Принципите по този въпрос са изложени в Заглавие V на договора за ЕС. В ОВППС най-важните решения се вземат с единодушие. Квалифицирано мнозинство се изисква за изпълнителните решения.
Бележки
- Съдът на ЕС в Люксембург не може да постановява срещу страни нежелаещи да изпълняват ОВППС.
- ЕДДП е част от ОВППС, но се ръководи от различни правила. Виж Отбрана.
Бъдещето
В Проектоконституцията единодушието продължава да бъде основно правило, освен в случаите, когато Съветът на Европейския Съюз е наложил стратегически указания, когато предложението е направено от Външния Министър по искане на Съвета на Европейския съюз (решаващ с единодушие), когато се изпълнява решение или когато се назначава специален представител.
Понастоящем ЕС е представен извън границите на Съюза от Председателството на Съвета и от Висш представител. Конгресът изисква Външния Министър на ЕС да бъде назначен отСъвета на Европейския Съюз, да бъде приет от Председателя на Комисията на ЕС и да бъде утвърден, заедно с останалата част на Комисията, от Европейския Парламент като вице-председател в Комисията за външни отношения. Това предложение е внесено от Франция и Германия. Германският Външен Министър Йошка Фишер е кандидат за поста.
126-те делегации на Комисията на ЕС в другите държави могат да бъдат разширени и превърнати в посолства на ЕС.
За правилата по общата Външна политика, виж Проектоконституцията на ЕС, Чл. I-39.
