Отбрана

(Photo: Notat)

От влизането в сила на Договора от Маастрихт през 1993, ЕС може да изгради Обща политика на сигурност и Отбрана (ОПСО) като част от Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). В крайна сметка бе решено да се създаде ОПСО на срещата на върха в Кьолн през 1999.

Решенията в областта на ОПСО изискват единодушие сред Държавите Членки.
Така наречените Петерсбергски задачи, списък от задачи засягащи сигурността, отбраната и опазването на мира взети от Западноевропейския Съюз (ЗЕС) и включени в ДЕС при Амстердамския договор. Така ЗЕС губи значението си.

Петерсбергските задължения ще бъдат поети от Силите за Бързо реагиране на ЕС- около 60,000 души готови да влезнат в сражение за срок от една година с цел “опазване на мира” и “миротворство”.
За тези войници ще са необходими тилови части от около 200,000 души.
Силите за Бързо реагиране не са редовна армия на ЕС. Държавите от ЕС са гарантирали осигуряването на необходимите сили при определени обстоятелства.
По тази точка, Силите за Бързо реагиране са сравними с ангажимента за взаимозащита поет от членките на НАТО.

Според Договорът на ЕС, за операциите на тази сила не се изисква съгласие (мандат) от ООН. (Виж също Петерсбергски задачи).

• Швеция и Ирландия са обявили, че ще участват единствено във военни действия на ЕС, които са получили мандат от ООН.
• Първата военна операция на ЕС започна през 2003 (в БЮРМ, бивша Македония) и е с общ бюджет от около 4.7 милиона Евро. Средствата са взети от редовния бюджет на ЕС.
• Първата операция от Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС е полицейската мисия в Босна, която започна през Януари 2003.
• Отбраната на ЕС се ръководи от Военна комисия на ЕС, от Военния персонал на ЕС, и от комисията по политическите въпроси и сигурността.

В Проектоконституцията на ЕС се съдържа специален раздел за отбраната, Чл. I-40.
В него се предлага изграждането на обща отбрана в ЕС съгласно специалните правила за засилено сътрудничество – специално Финландия се застъпва за употребата на обикновените правила за засилено сътрудничество вместо специалните и предвижда конструктивно въздържание за държавите, които не желаят да вземат участие в общи военни действия, но са готови да позволят на останалите да водят такива.
Проектоконституцията предвижда също така клауза, която обвързва държавите желаещи да бъдат свързани от взаимозащитно задължение подобно на Член 5 от Договора на НАТО и на автоматичното взаимозащитно задължение в подобния Член 5 от Договора на ЗЕС. Това задължение, което понякога се сочи като "клауза за помощ", повдига проблеми пред неутралните държави, както и пред Дания с нейния специален отказ от участие във военни действия.

В Конституцията се съдържа друга, така наречена, "клауза за солидарност", която задължава Съюза да помогне на Държава Членка жертва на терористична атака.